Банковата гаранция като форма на кредитиране и като вид кредитно обезпечение е все по-често предоставяна услуга от търговските банки, имаща за цел да гарантира изпълнението на конкретно задължение. Последното може да възникне от договор между две лица, едното от които е длъжник, а другото – кредитор. Длъжникът, от своя страна, инциира издаването на банкова гаранция, сключвайки договор с банка-гарант, която следва да обезпечи главното му задължение с третото лице – кредитор (бенефициер).

С оглед на голямата приложимост както в международната търговия, така и на национално ниво, е добре да сте запознати с основните характеристики на банковата гаранция като самостоятелен вид търговска сделка, обезпечаваща евентуалното неизпълнение от страна на главния длъжник (наредител/доверител).

Поради липсата на по-широк обем от нормативни правила, които да уреждат банковата гаранция (с изключение на чл. 442 от Търговския закон), при сключването на такава правна сделка най-сериозно приложение намират Общите условия на съответната банка, които се съдържат в индивидуалния договор с наредителя (т.е. лицето, чието задължение банката ще гарантира). Клаузите им обикновено се основават на Еднообразните правила за договорните гаранции на Международната търговска камара от 1978 г. (ЕПДГ) и Еднообразните правила за гаранциите на поискване на Международната търговска камара от 1992 г. (ЕПГП), които по своята същност са международни търговски обичаи.

Някои от по-съществените елементи на тази абсолютна търговска сделка, от които произтичат и правата и задълженията на страните по нея, са:

• Акцесорност – банковата гаранция следва главното задължение, което има наредителят спрямо бенефициера;
• Възмездност – наредителят изплаща на банката възнаграждение за издаването на гаранцията, лихви, които се начислят върху тази сума, както и направените разноски от кредитната институция; при изплащане на главното задължение от гаранта, за него възниква правото на регресен иск спрямо доверителя по повод на платеното (т.е. последният трябва да върне съответната гаранционна сума);
• Обезпечения – банките изискват от своите клиенти да учредят обезпечения в тяхна полза (някои кредитни институции в Общите си условия дават преимущество на определени видове обезпечения);
• Реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на банката – гарантът ще изплати съответната сума, само когато има неизпълнение от страна на наредителя на гарантираното задължение и след настъпване на падежа;
• Модалитети – в договора за банкова гаранция страните уговарят определени модалитети (срокове и условия), при които банката да отговаря за главното задължение.

При необходимост от консултация с адвокат, който да Ви предостави повече информация относно правата и задълженията по договор за банкова гаранция, свържете се с нас!